Кисти на бъбреците

Кисти на бъбрецитеБъбречната киста представлява мехурче изпълнено с течност, най-често първична урина. Кистите могат да бъдат вродени и придобити,единични и множествени, едностранни или двустранни. Като причина за възникването им се смята запушване на бъбречно каналче, което води до натрупване на първична урина и образуването на киста.Кисти на бъбреците

Най- често се срещат солитарните (единични ) кисти на бъбрека. На размери могат да достигнат от 1-2 см,  до над 15-20 см. Когато растат към периферията на бъбрека, те обикновенно не причиняват проблеми, рядко се усещат от пациентите като тъпа болка или тежест. Нарастването им към хилуса на бъбрека, обаче би могло да причини компресия на легенчето, уретера или бъбречните съдове и да доведе до задръжка на урината или хипертония от бъбречен тип. Тези усложнения вече са показание за хирургично лечение. Обикновено ехографското изследване е достатъчно за поставяне на диагнозата, но понякога в съображение влизат КАТ и венозната урография. С развитието на техниката стана възможно минимално инвазивното лечение на тези кисти.

Пункцията под ехографски контрол вече е рутинна процедура и се практикукува най-често. Представлява въвеждането на тънка игла до кистата, източването ѝ , и въвеждането на склерозиращо вещество- етилов алкохол. Процедурата е лека,безболезнена, провежда се под местна анестезия и се понася много добре от пациентите.

Лапароскопските операции са алтернатива при по-големи кисти. Те се извършват под обща анестезия.При големи кист в съображение влизат и отворените операции.

Кисти на бъбрецитеПоликистозата на бъбреците е генетично обусловено с фамилно унаследяване по майчина линия заболяване. То е сравнително рядко заболяване- около 1 на 1000 новородени.Характеризира се с развитието на различни по големина кисти ина двата бъбрека,които с нарастването си притискат и увреждат бъбречния паренхим. Постепенно болните развиват бъбречна недостатъчност. Клинично се изявяват със симптомите на бъбречна инфекция, хематурия,високо кръвно налягане,анемия.Лечението е консервативно. Такива болни подлежат на бъбречна трансплантация.

Профилактика на бъбречните кисти на съществува. Проследяването включва ехографско изследване на 6 месеца. Не са редки рецидивите след пункция,което може да наложи провеждането на нова процедура.