Пиелонефрит

Пиелонефритът (Pielonephritis) представлява възпаление на бъбречния паренхим и на събирателната система, причинено от различни микроорганизми (най-често бактерии, а по рядко гъби, вируси или микоплазми). По-често от пиелонефрит боледуват жените. Това се обяснява с анатомично по-късата уретра, което улеснява проникването на микробите ретроградно по пикочните пътища. По принцип пикочоотделителната система притежава някои механизми за защита от възпалителни агенти. Такъв е например анатомичния строеж, с наличие на подобни на клапи образувания, непозволяващи връщане на урината към по-горни отдели. Също-наличето по повърхността на лигавицата на вещества пречещи на захващането на микробите или образуването на клетки буквално поглъщащи бактериите. Нарушението на някой от защитните механизми позволява по-лесното навлизане на бактерии от външната среда и заселването им на по-горни отдели на пикочоотделителната система.

Честа причина за възникване на бъбречното възпаление е спадането на общия и локален имунитет в резултат от друго заболяване (например настинка, грип), нарушение в обмяната,стрес и др. Застрашенигрупи са малки деца, млади жени, старци. Най-честият причинител на пиелонефрита и Esherichia Coli.Този бактерии нармално населява стомашно -чревния тракт, но при спадане на имунитета инвазира отделитената система и става патогенен. Други причинители са Proteus, Pseudomonas, Klebsiela, Streptococus и др.

Болката при пиелонефрит е локализирана в хълбока и е тъпа и постоянна. Придружена е от парене и често уриниране. Налице е обща отпадналост, гадене повишение на температурата.

От диагностичните средства най- важно е изследването на урина-наличието на левкоцити в урината, бактерии  и белтък са признаци за възпалителен процес. Посявката на урина дава точният причинител на възпалемието и най-подходящия антибиотик за лечение. Бъбречната ехография показва характерни белези,както наличие или липса на смущения в оттичането на урината.

Лечението на острия пиелонефрит се провежда в терапевтично отделение и включва прилагането на антибиотици(според резултата от антибиограмата), вливания на водно-солеви разтвори, болкоуспокояващи и витамини. След стихване на оплакванията и нормализиране на резултатите от изследванията, болният се изписва с последваща антибиотична терапия в домашна обстановка. Недоброто лечение води до хронифициране на процеса т.е. "загнездване" на бактериите в бъбрека в едно латентно състояние, при което няма оплаквания, но всеки срив във имунитета (например настинка или грип)може да доведе до активизиането им и до клинична изява на заболяването.Това е т.нар. период на обостряне. Лечението на хроничния пиелонефрит е комплексно. Добър ефект в междупристъпния период имат физиотерапевтичните процедуи в съответните центрове за балнеолечение.

Пиелонефритът може да се усложни със обструкция (запушване ) на пикочните пътища или с нагнояване на бъбречния паренхим. Тогава заболяването става приоритет на урологията, като лечението основно е хирургично.