Какво представлява болестта на Крон /Crohn/?
Заболяването е дългосрочно (хронично) състояние на храносмилателната система и спада към група заболявания наречени възпалителни заболявания на червата (IBD). Открито е и за първи път описано от д-р Бърил Крон още през 1932г.
Болестта на Крон не е често разпространена за България и се приема за рядко заболяване. Еднакво засяга и мъже и жени и може да се появи във всяка една възраст. Най-често със заболяването се диагностицират млади хора на възраст между 15 и 40 години. По данни на Националният регистър на пациенти с Крон в България, средната възраст на диагностициране със заболяването в страната ни е около 37 години.
Болестта често започва да се развива бавно, без силно изразени симптоми.
Заболяването е хронично, рецидивиращо, което означава, че при тези пациенти болестта не може да мине без подходящото лечение. Неоткрито и нелекувано на време, води до тежки усложнения. Протичането може да бъде леко или тежко с периоди на засилено възпаление в стомашно-чревния тракт. Често периодите на изостряне на болестта могат да бъдат последвани от периоди на ремисия, в които е възможно да не се наблюдават изобщо симптомите на заболяването. Често релапсите (обострянията) са непредсказуеми и мъчителни за тези, които страдат от тях. Експертното лечение на болестта на Крон е важно в дългосрочен план, за да се избегнат значителни дългосрочни усложнения.
Симптоми
Алармиращите симптоми, които показват, че може да имате възпалителни заболявания на червата и е добре да се насочите към специалист са :
- Чести или постоянни пристъпи на диария
- Наличието на кръв или слуз в изпражненията
- Болка при дефекация
- Коремни спазми и болка, локализирана в областта на пъпа
Други симптоми, които се свързват с болестта на Крон:
- Обща отпадналост и умора
- Загуба на апетит
- Рязко отслабване
- Нощно изпотяване
- Нарушение в менструалния цикъл при жените
- Висока температура
Опитът показва, че самолечението или очакването симптомите да минат от само себе си са неефективни и най-често водят до влошаване състоянието и значително по-неблагоприятни последици в сравнение с навременното установяване на болестта и нейното лечение. Колкото по-рано се диагностицира пациента, толкова по-леко и ефективно е лечението му.
Ако имате симптоми които съвпадат с някои или всички от изброените по-горе, то най-добре е да не оставяте във времето и да се консултирате със специалист възможно най-бързо!
До голяма степен причините за възникване болестта на Крон остават неясни. Приема се, че ежедневният стрес и храната, която се консумира са фактори, който могат да изострят болестта, но не са определящи за възникване болест на Крон. Според някои изследвания генетичната предразположеност и наследствените фактори имат отношение към появата на болестта. Много по-голяма е вероятността да възникне болест Крон в случаите, в който има родственик по първа линия (родител, дете, роднина) също страдащ от възпалително чревно заболяване.
Друг фактор, който си приема, че допринася за отключване на болестта е околната среда. Заболяването е най-често срещано сред хора от европейски произход; значително повече в развитите страни, отколкото в неразвитите; в градските, отколкото в селските райони; в по-студените, северни държави, отколкото в южните, с по-топъл климат.
Често болестта на Крон се бърка с улцерозен колит /УК/. И двете заболявания са от групата на автоимунните възпалителни чревни болести. За това е важно да се отбележи, че улцерозния колит представлява друг вид заболяване на червата. Симптомите им са сходни, но областите от храносмилателния тракт, които засягат са различни.
Болестта на Крон най-често засяга терминален илеум – крайната част от тънките черва разположена в долната дясна област на корема и началото на дебелото черво, но при по-тежките форми може да засегне и всяка част от храносмилателния тракт като се започне от устата и се стигне до ануса. За разлика от болестта на Крон, улцерозният колит се ограничава до дебелото черво.
Болестта на Крон причинява възпаление както в повърхностните, така и в по-дълбоко разположените слоеве на чревните стени най-често на тънките черва, при което се формират язвени изменения. При остра форма на заболяването е възможно да се наруши целостта на чревната стена и да се образува канал (фистула) между съседни чревни бримки, между тънкото черво и други, разположени в съседство органи или перфорация. Тук идва и другата разлика с улцерозният колит, при който възпаленията са ограничени единствено в чревната мукоза.
Специфично за болестта на Крон е, че тя може да засегне разпръснати области на червата, мозаично, оставяйки някои области нормални и непроменени, докато при УК възпалителните промени започват от ректума, засягайки само него или ректума в едно с другите отдели на дебелото черво без оставяне на незасегнати зони от лигавицата.
Лечение
Лечението на болестта на Крон е много специфично и продължава през целият живот на пациента. Използват се кортикостероидни препарати, имуномодулатори, антибиотици, пробиотици, диетолечение. В последните години успешно се прилага и биологичната терапия.
Схематично групите лекарства за лечение на болестта на Крон, могат да се разделят на:
– група противовъзпалителни средства известни като 5-ASAs . Към тях спада Месалазин с търговското наименование Salofalk, който се предлага в таблетки по 500 мг., гранули по 1000 мг и 3000 мг., реинбурсира се от НЗОК на около 50 процента. Препарата се използва за лечение на дебелочревната форма на болестта на Крон поради това, че активната съставка се отделя в дебелото черво обусловено от специфичното ph в лумена. Друг препарат от групата на 5-ASAs, който се използва за лечение на тънкочревната форма на болестта е пак Месалазин, но при него активната съставка се отделя в тънкото черво пак поради специфичното ph. Търговско наименование е Pentasa. Предлага се в таблетки по 500 мг., рапид форма и пролонгирана форма. В България препарътът не е регистриран и не се продава.
– група на кортикостероидите. Това е така нареченото стероидно лечение , което се използва при двете форми на заболяването, за овладяване на релапсите /обострянията/ и индуциране на ремисия. Препаратите имат системно действие, което означава, че повлияват много органи и системи от човешкият организъм, поради което са известни със своите много странични ефекти. Сравнително пречистен от системен ефект е лекарствения препарат Буденозид , търговско наименование Budenofalk, реинбурсиран от НЗОК на около 50 процента.
– група на имуномодулаторите. Те подтискат отговора на имунната система на организма спрямо клетки, които биха могли да предизвикат възпаление в храносмилателната система. Най-често използваният препарат от групата и с най-много опит на лекарите в България е Имуран. Назначава се най-често в комбинация с медикаменти от другите групи за индуциране и поддържане на ремисия.
– биологични лекарства. Това е сравнително ново лечение на редица автоимунни заболявания, към които спада и болестта на Крон. В България се използват предимно два медикамента, реинбурсирани на 100 процента от НЗОК .
Първият е Аделимумаб с търговско наименование Humira инжекционна форма , прилага се подкожно по схема, това е селективно имуноподтискащо средство, съдържащо като активно вещество човешко моноклонално антитяло. Моноклоналните антитела са протеини, които разпознават и се свързват с други специфични протеини от човешкото тяло. Аделимумаб се свързва с тумор некрозис фактор алфа- TNF α, който е наличен в повишени нива при възпалителни заболявания като полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит, артрит, свързан с ентезит и болестта на Крон.
Вторият, Ведолизумаб, продаван с търговското наименование Entyvio. Това е моноклонално антитяло, което се свързва с интегрин LPAM (alpha 4 beta7), поради което се нарича антиинтегрин и води до чревно-селективна противовъзпалителна активност.
Като част от нормалната имунна система левкоцитите са програмирани да се струпват в различни части на тялото, като определени левкоцити са програмирани да се насочват към червата. При хората страдащи от болестта на Крон, твърде голям брой левкоцити преминават към червата, което предизвиква възпаление. Чревно-селективната терапия с ведолизумаб (Ентивио) действа като блокира придвижването на тези левкоцити в червата, което намалява степента на възпаление.
– хирургично лечение. При тежка или неподдаваща се на лечие форма на болестта на Крон е възможно да се наложи хирургическо отстраняване на част от червата.
– терапията с алогенни мезенхимни стволови клетки. Това е сравнително нова терапията в лечението на комплексните перианални фистули при болестта на Крон. Използваният медикамент е Darvadstrocel с търговско наименование Alofisel.
Дарватстроцел съдържа експандирани мастни стволови клетки, които имат имуномодулаторни и противовъзпалителни ефекти върху местата на възпаление. Аналните фистули обикновенно се представят като фисури, проникващи в чревният лумен и перианалната кожна повърхност, като се характеризират с локално възпаление, обострящо се от бактериални инфекции и фекално замърсяване. В зоната на възпаление има инфилтриране с активирани лимфоцити и локално освобождаване на възпалителни цитокини. Възпалителните цитокини, особено IFN –γ (интеферон гама), освобождавани от активирани имунни клетки, активират приложените за лечение стволови клетки. След като бъдат активирани, те нарушават пролиферацията на лимфоцитите и по този начин намаляват освобождаването на про-възпалителни цитокини. Тази имунорегулаторна дейност подтиска възпалението, което може да позволи на тъканта около фистулният канал да заздравеe. Препарата се прилага локално (перианално) от подготвен с опит в лечение на комплексни фистули лекарски екип.
Лечението на болеста на Крон е уместно да се извършва от гастроентеролози , експерти с опит в IBD патологията!