Синдромът на раздразненото черво (IBS) е често срещано състояние, характеризиращо се с коремен дискомфорт, свързан с променени перисталтични движения на червата и в момента се диагностицира според новите критерии на Рим IV.
Последните изследвания показват, че много от симптомите на IBS са свързани със свръхчувствителност на нервните влакна, намиращи се в стената на стомашно-чревния тракт. Тези нервни влакна са различни от тези в гръбначния и главния мозък. IBS може да възникне от това по какъв начин чревните нерви комуникират с мозъка или как мозъкът обработва тази информация.
IBS е често срещано явление, обхващащо до 15 процента от населението. По статистически данни засяга жените два пъти по-често от мъжете. Повечето хора развиват първите си симптоми преди 40 годишна възраст, като много си спомнят единични появи на симптоми на IBS още през детството или младата си възраст. Изглежда има семеен компонент, тъй като много от пациентите с IBS съобщават, че имат член на семейството с подобни симптоми. По-рядко симптомите на IBS се развиват след тежка чревна инфекция, тогава състоянието се нарича постинфекциозен IBS.
Важно е да се отбележи, че IBS е много различен от подобно наименованото заболяване – възпалително заболяване на червата (IBD), което протича със сиптоми подобни на синдрома на раздразненото черво плюс специфични симптоми и патологични отклонения отличаващи двете състояния.
Видове синдром на раздразненото черво
Има четири подкатегории на IBS, всяка с еднакво разпространение:
- Диария, придружена с коремен дискомфорт (IBS-D).
- Обстипация (запек), придружена с коремен дискомфорт (IBS-C).
- Редуване на редки изпражнения и запек с коремен дискомфорт (IBS-смесен).
- Недефиниран подтип (IBS-U) — симптомите варират.
Симптоми на синдрома на раздразненото черво
Основният симптом на IBS е коремна болка или дискомфорт, свързани с промени в чревният мотилитет. Пациентите с IBS описват коремния дискомфорт по различни начини, като остра болка, спазми, подуване на корема и газове, раздуване, пълнота или дори парене. Болката може да бъде предизвикана от прием на точно определени храни, определяни от пациентите като провокиращи оплакванията им, възникване на симптоми непосредствено след нахранване, след емоционален стрес, проява на запек или диария.
Друга част от симптомите включват:
- Слуз в изпражненията.
- Усещане за непълна евакуация след дефекация /чувство за недоизхождане/.
Пациентите с IBS могат също да получат симптоми, несвързани със стомашно-чревният тракт:
- Мигренозни главоболия.
- Нарушения на съня.
- Тревожност или депресия.
- Фибромиалгия.
- Хронична тазова болка.
Някои хора с IBS са в състояние да понасят симптомите си много добре и да се придържат към обичайният си начин на живот. Други откриват, че техните симптоми им пречат да живеят пълноценен живот, да ходят на работа или да извършват други важни дейности.
Много често стресът е свързан с появата на симптомите на синдрома на раздразненото черво. След преминаването на стресовата ситуация симптомите се подобряват. Други пациенти могат да получат случайни епизоди на IBS, които нямат очевидни причинно-следствени връзки. Част от хората могат да имат дълги периоди с оплаквания, последвани от дълги периоди без симптоми.
Диагностика на IBS
Към момента състоянието IBS се диагностицира въз основа единствено на наличието на специфични симптоми и клиничната картина на пациента. Понастоящем няма специфични лабораторни или образни тестове за диагностициране на IBS. Диагнозата се основава и чрез методи на изключване на възпалително чревно заболяване. В този контекст абдоминалната ехография с линеарен или високочестотен трансдюсер може да определи дебелината на чревната стена, наличие или липса на лигавичен едем, нарушаване на целостта и ерозиране на чревната лигавица, дивертикули, наличие на повишено течно-газово съдържимо в чревният лумен , диаметър на чревните бримки и други ехографски находки разграничаващи функционалното състояние IBS от органичните възпалителни чревни заболявания. Обучен и опитен гастроентеролог може да различи класическите симптоми и клинична картина на IBS от другите симптоми за изключване на други заболявания.
Физикален преглед и кръвен тест
Диагнозата на IBS започва с цялостен преглед, по време на който се описват симптомите и медицинската история на пациента. Лекарят може да диагностицира IBS въз основа симптомите и анамнезата на пациента, но също така ще търси алармиращи симптоми, които предполагат необходимостта от търсене на различна диагноза. Алармиращите симптоми включват:
- Появата на симптоми при пациенти на възраст над 50 години.
- Необяснима загуба на тегло.
- Анемия (ниско желязо).
- Доказателство за стомашно-чревно кървене.
- Болка или други симптоми, които се проявявят през нощта.
Ако пациент има симптоми на IBS и алармиращи симптоми, вероятно ще се нуждае от по-пълно изследване включващо езофаго-гастродуоденоскопия, видео-колоноскопия, изследване на туморни маркери, изследване на серумно желязо, вит. В12, фолати, микробиологично изследване на фекални маси, изследване на фекален калпротектин , компютърноаксиална томография, КАТ ентерография, абдоминална ехография и други.
Лечение на синдрома на раздразненото черво
Целта на лечението на IBS е да осигури облекчение на симптомите. Точният курс на лечение ще зависи от вида и тежестта на основните симптоми.
Успехът на лечението често зависи от доброто разбиране на това какво е IBS и как се лекува. Налични са диетични, фармакологични и поведенчески подходи, които могат да помогнат и те трябва да бъдат индивидуализирани за всеки пациент с IBS. Пациентите с по-добри взаимоотношения със своя лекар често съобщават, че имат по-добър контрол на симптомите.
Лечението на IBS и свързаните с него симптоми може да включва:
- Промени в диетата
- Медикаменти
- Психотерапия
- Алтернативни терапии
ПРОМЕНИ В ДИЕТАТА
Подуването на корема, коремната болка и диарията могат да бъдат повлияни от промяна в диетата. Например, кофеинът или мазните храни стимулират контракциите на дебелото черво, така че пациент с IBS и диария може да има подобрение, като намали ежедневния си прием на напитки с кофеин и богати на мазнини храни.
Тези, които страдат от подуване на корема и коремен дискомфорт, може да се възползват от по-малко храна, съдържаща въглехидрати, които не се усвояват добре в тънките черва. Консумирането на храни, които съдържат големи количества лактоза, фруктоза и сорбитол, например, може да увеличи производството на газове в червата, предизвиквайки повече подуване на корема, диария и/или коремен дискомфорт .
Много здравословни храни, включително някои плодове и зеленчуци, съдържат тези видове ферментиращи въглехидрати наречени FODMAP, в допълнение към фибрите, друг източник на чревно производство на газове. Намирането на правилния баланс на здравословни храни може да бъде предизвикателство за пациентите с IBS.
Използаването на диета с ниски количества FODMAP (ферментиращи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли), е доказано в изследователски проучвания, че помага за намаляване на газовете, коремната болка и подуването на корема при пациенти с IBS. – Повече за FODMAP диетата и нейното приложение ще може да прочетете в бъдеща моя публикация.
Винаги се препоръчва да се работи с диетолог при налагане на диетични ограничения в храненето, за да сме сигурни, че пациента получава всички хранителни вещества, от които се нуждае, независимо на коя диета е.
МЕДИКАМЕНТИ
Има няколко лекарства, които могат да се използват за лечение на IBS.
- Релаксанти на гладката мускулатура: Те са най-добри за облекчаване или предотвратяване на чревни спазми.
- Антидиарийни лекарства: Лекарствата за пациенти с диария забавят чревния транзит и намаляват честотата на движенията на червата, като същевременно подобряват консистенцията на изпражненията.
- Лаксативи: За пациенти, които имат запек като преобладаващ симптом.
- Антибиотици: използват се за да се промени състава на чревната флора, която може да е отговорна за ферментацията на лошо усвоените въглехидрати.
- Ниски дози антидепресанти: Ако болката и диарията са преобладаващите симптоми, чрез тези лекарствени средства се въздейства върху нервната система на червата, за да я направят по-малко реактивна към храните или към емоционалния стрес.
ПСИХОТЕРАПИЯ
Има силна връзка между нервната система и функцията на дебелото черво. Стресът играе важна роля в честотата и тежестта на симптомите при пациенти с IBS. Анамнеза за стресови житейски събития или текуща стресова ситуация често могат да предшестват IBS. Някои пациенти, които са загубили близки, съобщават за появата на симптомите скоро след загубата. Други с анамнеза за депресия забелязват, че когато депресията се върне, техните симптоми се влошават. Понякога тревожността или депресията се изявяват с появата на симптомите на IBS.
Ако емоционалният стрес е причина за симптомите, има няколко психологически интервенции, които могат да се използват. Най-изучаваната е когнитивно-поведенческата терапия, която е доказано ефективна при IBS. Този вид терапия се предоставя от обучен специалист по психично здраве. Доказано е също, че хипнотерапията помага за управление на симптомите на IBS.
АЛТЕРНАТИВНИ ТЕРАПИИ
- Доказано е, че някои пробиотици са полезни при лечението на симптомите на IBS. Изборът на конкретен пробиотик, пребиотик и синбиотик, комбинирането му с други лекарствени средства и диетичен режим, определянето на дозата и продължителността на лечението се извършва само от опитен в чревната патология гастроентеролог.
- Акупунктурата може да бъде полезна за лечението на тревожността, фибромиалгията, мигрената и безсънието, свързани с IBS. Акупунктурата може да има и пряк стомашно-чревен ефект чрез промяна в мотилитета на стомашно-чревния тракт и възприятието за болка.
- Терапевтичният масаж може да помогне за намаляване на тревожността и облекчаване на стреса.
Интегрираният подход, който комбинира тези терапии може да бъде полезен при проблеми като IBS, както и значително да подобри качеството на живот при това хронично състояние.