Колоноскопията е медицинско изследване, което позволява оглед  на вътрешността на дебелото черво /колон/ и крайните части на тънкото черво /терминален илеум/ на дисплей /екран/.
По време на изследването се оглеждат внимателно всички части на дебелото черво.
Използваният ендоскопски апарат се нарича колоноскоп.

Процедурата се нарича долна ендоскопия, защото това е метод за оценка на долната част на храносмилателната система. 

Какво представлява апаратът колоноскоп?

Най-важната част на апарата е лесно огъваща се тръба /маркуч/,  която се въвежда през ануса на пациента. Върхът на тръбата може да се движи във всички посоки и има отвори за светлина, камера и различни инструменти.

В другия край на апарата подобно на гастраскопа се намира контролна глава, чрез която лекарят управлява всички движения.

Колоноскопът е по-дълъг и по-дебел от гастроскопа . Дължината на колоноскопа е около 2 метра, а дебелината му е като на човешки пръст.

Апаратът осигурява образ на дисплея с висока резолюция, което позволява щателно и детайлно обследване  лигавицата на дебелото черво и крайната част на тънкото черво. Чрез колоноскопия може да се извършват и терапевтични процедури като мукозна резекция и субмукозна дисекция на дебелочревни аденоми/доброкачествени новообразувания-полипи, спиране на кървене от ангиодиспластични участъци или дивертикули.

Кои са частите на дебелото черво? Дебелото черво има няколко части.

При започване на колоноскопия пациентът лежи на лявата си страна върху операционна маса, а лекарят въвежда върха на тръбата през ануса. В тази област има 2 кръгли мускула /сфинктери/ – външен и вътрешен. Следващата част е право черво /ректум/ преминаващо в ободно черво /колон/, което има следните отдели: сигмоидно черво /сигма/, низходящо черво /колон десценденс/, лява извивка /флексура лиеналис/, напречно черво /колон трансверзум/, дясна извивка /флексура хепатика/ и възходящо черв /колон асценденс/. Последната част, която се достига при колоноскопия е сляпото черво /цекум/. Тук се намира клапа, наречена Баухиниева, свързваща дебелото с тънкото черво, както и отворът на апендикса. Мускулният слой на дебелото черво има характерни особености, които са причина за формиране на структури наречени тении и разширения /хаустри/. 

Най-честите причини за провеждане на колоноскопия са:

• Откриване на причината за оплакванея от коремна болка, подуване и дискомфорт 
• Откриване на причината за диария с по-голяма давност /хронична/
• Откриване на причината за наличната кръв в изпражненията
• Откриване на източник на кървене при данни за анемия с неуточнена причина
• Контролно изследване след вече отстранени полипи или тумори

Във всички развити страни колоноскопията се използва като метод за скрининг. Това е профилактично провеждане на ендоскопското изследване на определени възрастови групи от населението без те да имат субективни оплаквания. Целта на скрининговите ендоскопски изследвания е ранно откриване на предикторите на злокачествени заболявания- дебелочревни аденоми /полипи/, които прогресират в карциноми с времето.

Какво трябва да знаем преди провеждане на колоноскопия :

Колоноскопията в повечето случаи се провежда в болнични условия, извършва се с пълна анестезия /упойка/ на пациента.

Преди изследването пациентът трябва да е прочел и да е подписал специален документ, наречен „Информирано съгласие“. В него са описани всички ползи и рискове, свързани с колоноскопията.

Документът „Информирано съгласие“ е стандартен и се дава на всички пациенти, желаещи да се изследват.

В денят преди провеждането на колоноскопията се извършва подготовка- почистване на дебелото черво от хранителните остатъци чрез прием на специални очистителни вещества. Най-използваните към момента са Ендофалк и Фортранс. Това са прахообразни агенти , които се разтварят в 3 или 4 литра вода , изпиват се бавно и равномерно от пациента в продължение на 4 часа. Обикновено подготовката /пиенето на очистителният разтвор/ започва от 13 часа на обяд и продължава до 17 часа следобед в денят преди колоноскопията. Ефекта от приема на очистителното е поява на обилна водниста диария, осигуряваща добро почистване на дебелото черво. Процедурата по почистването на дебелото черво се понася добре от пациентите, няма странични ефекти дори и при пациенти със сърдечни заболявания и артериална хипертония, защото подготвеният разтвор на очистителното не се резорбира от организма, а действа само на ниво чревна лигавица.

В денят на подготовката не се приема храна от сутринта през целият ден , позволява се само прием на вода !

При недобра подготовка по почистването- неизпиване на цялото количество очистителен разтвор, прием на храна или течности различни от вода в денят преди колоноскопията- силно се затруднява провеждането на изследването поради нарушена визуализация и технически проблеми по въвеждането на ендоскопа от налични хранителни остатъци, смивни води в лумена на дебелото черво. Ето защо е въпрос на лична отговорност на пациента стриктното провеждане на процедурата по почистването, за да бъде информативно изследването- качествен оглед и поставяне на точна диагноза !

В денят на колоноскопията не се приема и вода преди провеждане на изследването!

Материалът Колоноскопия е публикуван за пръв път на Д-р Емилиян Велев, гастроентеролог - Официален сайт.

Нарича се още и горна ендоскопия, защото се оглежда горната част на храносмилателната система. 

Гастроскопията позволява директно наблюдение на вътрешната част на изследваните органи.
Така се откриват различни болести или се отхвърля тяхното наличие.

Използваният апарат се нарича гастроскоп или по-общо ендоскоп. Той има няколко съставни части:

• Работна част – приличаща на маркуч, която се въвежда през устата на пациента. Дължината е около 1 метър, а диаметъра – под 1см (по-тънък от човешки пръст). Вътрешността на тази част съдържа различни канали за подаване на светлина и въздух, за аспирация, за въвеждане на инструменти. Чрез въвеждане на различни инструменти се извършват множество процедури – вземане на тъкан за микроскопско изследване (биопсия), спиране на кървене, изрязване на полипи и др.
• Ръкохватка с винтове и бутони – чрез която лекарят управлява движението на апарата и извършва нужните манипулации.
• Кабел за свързване към видео екран

Гастроскопът е изключително гъвкав и може да се насочва във всички посоки. Това дава възможност за пълен оглед на органите като в същото време осигурява комфорт на пациента.

Кога се провежда гастроскопия ?

1. ДИАГНОСТИЧНА ГАСТРОСКОПИЯ

• Откриване на причината за наличните оплаквания – остра и хронична коремна болка, горна диспепсия, основна и първа процедура при уточняване на анемичен синдром с неясна етиология, вземане на материал от лигавицата на огледаните органи /биопсия/ за патоанатомичен анализ за наличие или отсъствие на Хеликобактер пилори, атрофия и метаплазия на лигавицата, за установяване дали са доброкачествени или злокачествени установените полипоидни надигания на мукозата и туморни формации, установяване на кървене от горен гастроинтестинален тракт, за проследяване на състоянието при вече известно заболяване и др. 

2. ТЕРАПЕВТИЧНА ГАСТРОСКОПИЯ

• Провеждане на ендоскопско отстраняване /полипектомия / на полипи, ендоскопско връзково лигиране на варици на хранопровода, аргон-плазмена деструкция на апластични зони от лигавицата, поставяне на хранопроводни и билиарни протези , провеждане на ендоскопска хемостаза /спиране на кървене/, провеждане на ендоскопска ехография /ехо-ендо/ и вземане на биопсия от черен дроб и панкреас ,  трудни за перкутанен достъп и др.

Кога не трябва да се извършва гастроскопия?

 Гастроскопия не трябва да се извършва, ако пациентът не е запознат с ползите и рисковете от изследването и ако не е подписал документ, наречен „Информирано съгласие“.

„Информирано съгласие“ е документ, който подробно описва как рутинно протича процедурата, какви са рисковете и усложненията свързани с нея и какво се очаква от пациента преди, по време и след изследването.

Гастроскопията е рутинно и сравнително безопасно изследване, протичащо почти без усложнения при спазване на индикациите и контраиндикациите за неговото провеждане.

Гастроскопия не е уместно да се провежда при анамнеза за прием на антикоагуланти или антиагреганти /лекарства разреждащи кръвта/  от пациента до 3 дни след спиране на употребата им, бронхиална астма в момент на пристъп, не контролирана медикаментозно епилепсия, остри възпалителни заболявания на белите дробове- хроничен обострен бронхит, бронхопневмония, остър миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и др.

Гастроскопията се провежда на гладно.

Пациентът не трябва да е приемал:

• храна – поне 8 часа преди процедурата.
• вода или течности поне 2 часа преди провеждане на изследването.

При провеждане на изследването в сутрешен час, то не приемайте никаква храна след 20ч. предходната вечер.

При провеждане на изследването в следобеден час,  попитайте лекаря за подробни инструкции относно приема на храна и вода.

Наличието на остатъци от храна в стомаха по време на изследването е рисков фактор за аспирация към дихателните пътища и невъзможност за оглед и интерпретация на изследваните органи.

Какви са възможностите за упойка?

Диагностичното ендоскопско изследване на горен гастроинтестинален тракт не е болезнена процедура! Провеждането на гастроскопия без упойка е възможно при всеки пациент с изключение на деца до 18 г.

През последните години се наложиха тенденции за провеждането и с анестезия поради следните предимства:

• осигуряване на комфорт на пациента -липса на неприятен спомен от процедурата, страх по време на провеждането и .
• комфорт на екипа провеждащ изследването- липса на неволните движения на пациента, затрудняващи изследването, липса на вегетативните реакции на вътрешните органи по време на провеждането, осигуряване на по-добра среда за щателен оглед и интерпретация на образите .

При провеждане на терапевтични процедури общата анестезия е задължителна !

Материалът Какво е гастроскопия, кога е нужно да се прави? е публикуван за пръв път на Д-р Емилиян Велев, гастроентеролог - Официален сайт.