Последните изследвания показват, че много от симптомите на IBS са свързани със свръхчувствителност на нервните влакна, намиращи се в стената на стомашно-чревния тракт. Тези нервни влакна са различни от тези в гръбначния и главния мозък. IBS може да възникне от това по какъв начин чревните нерви комуникират с мозъка или как мозъкът обработва тази информация.

IBS е често срещано явление, обхващащо до 15 процента от населението. По статистически данни засяга жените два пъти по-често от мъжете. Повечето хора развиват първите си симптоми преди 40 годишна възраст, като много си спомнят единични появи на симптоми на IBS още през детството или младата си възраст. Изглежда има семеен компонент, тъй като много от пациентите с IBS съобщават, че имат член на семейството с подобни симптоми. По-рядко симптомите на IBS се развиват след тежка чревна инфекция, тогава състоянието се нарича постинфекциозен IBS.

Важно е да се отбележи, че IBS е много различен от подобно наименованото заболяване – възпалително заболяване на червата (IBD), което протича със сиптоми подобни на синдрома на раздразненото черво плюс специфични симптоми и патологични отклонения отличаващи двете състояния.

Видове синдром на раздразненото черво

Има четири подкатегории на IBS, всяка с еднакво разпространение:

• Диария, придружена с коремен дискомфорт (IBS-D).
• Обстипация (запек), придружена с коремен дискомфорт (IBS-C).
• Редуване на редки изпражнения и запек с коремен дискомфорт (IBS-смесен).
• Недефиниран подтип (IBS-U) — симптомите варират.

Симптоми на синдрома на раздразненото черво

Основният симптом на IBS е коремна болка или дискомфорт, свързани с промени в чревният мотилитет. Пациентите с IBS описват коремния дискомфорт по различни начини, като остра болка, спазми, подуване на корема и газове, раздуване, пълнота или дори парене. Болката може да бъде предизвикана от прием на точно определени храни, определяни от пациентите като провокиращи оплакванията им, възникване на симптоми непосредствено след нахранване, след емоционален стрес, проява на запек или диария.

Друга част от симптомите включват:

• Слуз в изпражненията.
• Усещане за непълна евакуация след дефекация /чувство за недоизхождане/.

Пациентите с IBS могат също да получат симптоми, несвързани със стомашно-чревният тракт:

• Мигренозни главоболия.
• Нарушения на съня.
• Тревожност или депресия.
• Фибромиалгия.
• Хронична тазова болка.

Някои хора с IBS са в състояние да понасят симптомите си много добре и да се придържат към обичайният си начин на живот. Други откриват, че техните симптоми им пречат да живеят пълноценен живот, да ходят на работа или да извършват други важни дейности.

Много често стресът е свързан с появата на симптомите на синдрома на раздразненото черво. След преминаването на стресовата ситуация  симптомите се подобряват. Други пациенти могат да получат случайни епизоди на IBS, които нямат очевидни причинно-следствени връзки. Част от хората могат да имат дълги периоди с оплаквания, последвани от дълги периоди без симптоми.

Диагностика на IBS

Към момента състоянието IBS се диагностицира въз основа единствено на наличието на специфични симптоми и клиничната картина на пациента. Понастоящем няма специфични лабораторни или образни тестове за диагностициране на IBS. Диагнозата се основава и  чрез методи  на изключване на възпалително чревно заболяване. В този контекст абдоминалната ехография с линеарен или високочестотен трансдюсер може да определи дебелината на чревната стена, наличие или липса на лигавичен едем, нарушаване на целостта и ерозиране на чревната лигавица, дивертикули, наличие на повишено течно-газово съдържимо в чревният лумен , диаметър на чревните бримки и други ехографски находки разграничаващи функционалното състояние IBS от органичните възпалителни чревни заболявания. Обучен и опитен гастроентеролог може да различи класическите симптоми и клинична картина на IBS от другите симптоми за изключване на други заболявания.

Физикален преглед и кръвен тест

Диагнозата на IBS започва с цялостен преглед, по време на който се описват симптомите и медицинската история на пациента. Лекарят може да диагностицира IBS въз основа симптомите и анамнезата на пациента, но също така ще търси алармиращи симптоми, които предполагат необходимостта от търсене на различна диагноза. Алармиращите симптоми включват:

• Появата на симптоми при пациенти на възраст над 50 години.
• Необяснима загуба на тегло.
• Анемия (ниско желязо).
• Доказателство за стомашно-чревно кървене.
• Болка или други симптоми, които се проявявят през нощта.

Ако пациент има симптоми на IBS и алармиращи симптоми, вероятно ще се нуждае от по-пълно изследване включващо езофаго-гастродуоденоскопия, видео-колоноскопия, изследване на туморни маркери, изследване на серумно желязо, вит. В12, фолати, микробиологично изследване на фекални маси, изследване на фекален калпротектин , компютърноаксиална томография, КАТ ентерография, абдоминална ехография и други.

Лечение на синдрома на раздразненото черво

Целта на лечението на IBS е да осигури облекчение на симптомите. Точният курс на лечение ще зависи от вида и тежестта на основните симптоми.

Успехът на лечението често зависи от доброто разбиране на това какво е IBS и как се лекува. Налични са диетични, фармакологични и поведенчески подходи, които могат да помогнат и те трябва да бъдат индивидуализирани за всеки пациент с IBS.  Пациентите с по-добри взаимоотношения със своя лекар често съобщават, че имат по-добър контрол на симптомите.

Лечението на IBS и свързаните с него симптоми може да включва:

• Промени в диетата
• Медикаменти
• Психотерапия
• Алтернативни терапии

ПРОМЕНИ В ДИЕТАТА

Подуването на корема, коремната болка и диарията могат да бъдат повлияни от промяна в диетата. Например, кофеинът или мазните храни стимулират контракциите на дебелото черво, така че пациент с IBS и диария може да има подобрение, като намали ежедневния си прием на напитки с кофеин и богати на мазнини храни.

Тези, които страдат от подуване на корема и коремен дискомфорт, може да се възползват от по-малко храна, съдържаща въглехидрати, които не се усвояват добре в тънките черва. Консумирането на храни, които съдържат големи количества лактоза, фруктоза и сорбитол, например, може да увеличи производството на газове в червата, предизвиквайки повече подуване на корема, диария и/или коремен дискомфорт .

Много здравословни храни, включително някои плодове и зеленчуци, съдържат тези видове ферментиращи въглехидрати наречени FODMAP, в допълнение към фибрите, друг източник на чревно производство на газове. Намирането на правилния баланс на здравословни храни може да бъде предизвикателство за пациентите с  IBS.

Използаването на диета  с ниски количества FODMAP (ферментиращи олигозахариди, дизахариди, монозахариди и полиоли),  е доказано в изследователски проучвания, че помага за намаляване на газовете, коремната болка и подуването на корема при пациенти с IBS. – Повече за FODMAP диетата и нейното приложение ще може да прочетете в бъдеща моя публикация.

Винаги се препоръчва да се работи с диетолог при налагане на диетични ограничения в храненето, за да сме сигурни, че пациента получава всички хранителни вещества, от които се нуждае, независимо на коя диета е.

МЕДИКАМЕНТИ

Има няколко лекарства, които могат да се използват за лечение на IBS.

• Релаксанти на гладката мускулатура: Те са най-добри за облекчаване или предотвратяване на чревни спазми.
• Антидиарийни лекарства: Лекарствата за пациенти с диария забавят чревния транзит и намаляват честотата на движенията на червата, като същевременно подобряват консистенцията на изпражненията.
• Лаксативи: За пациенти, които имат запек като преобладаващ симптом.
• Антибиотици: използват се за да се промени състава на чревната флора, която може да е отговорна за ферментацията на лошо усвоените въглехидрати.
• Ниски дози антидепресанти: Ако болката и диарията са преобладаващите симптоми, чрез тези лекарствени средства се въздейства върху нервната система на червата, за да я направят по-малко реактивна към храните или към емоционалния стрес.

ПСИХОТЕРАПИЯ

Има силна връзка между нервната система и функцията на дебелото черво. Стресът играе важна роля в честотата и тежестта на симптомите при пациенти с IBS. Анамнеза за стресови житейски събития или текуща стресова ситуация често могат да предшестват IBS. Някои пациенти, които са загубили близки, съобщават за появата на симптомите скоро след загубата. Други с анамнеза за депресия забелязват, че когато депресията се върне, техните симптоми се влошават. Понякога тревожността или депресията се изявяват с появата на симптомите на IBS.

Ако емоционалният стрес е причина за симптомите, има няколко психологически интервенции, които могат да се използват. Най-изучаваната е когнитивно-поведенческата терапия, която е доказано ефективна при IBS. Този вид терапия се предоставя от обучен специалист по психично здраве. Доказано е също, че хипнотерапията помага за управление на симптомите на IBS.

АЛТЕРНАТИВНИ ТЕРАПИИ

• Доказано е, че някои пробиотици са полезни при лечението на симптомите на IBS. Изборът на конкретен пробиотик, пребиотик и синбиотик, комбинирането му с други лекарствени средства и диетичен режим, определянето на дозата и продължителността на лечението се извършва само от опитен в чревната патология гастроентеролог.
• Акупунктурата може да бъде полезна за лечението на тревожността, фибромиалгията, мигрената и безсънието, свързани с IBS. Акупунктурата може да има и пряк стомашно-чревен ефект чрез промяна в мотилитета на стомашно-чревния тракт и възприятието за болка.
• Терапевтичният масаж може да помогне за намаляване на тревожността и облекчаване на стреса.

Интегрираният подход, който комбинира тези терапии може да бъде полезен при проблеми като IBS, както и значително да подобри качеството на живот при това хронично състояние. 

Материалът Синдром на раздразненото черво (IBS) е публикуван за пръв път на Д-р Емилиян Велев, гастроентеролог - Официален сайт.

Заболяването е дългосрочно (хронично) състояние на храносмилателната система и спада към група заболявания наречени възпалителни заболявания на червата (IBD). Открито е и за първи път описано от д-р Бърил Крон още през 1932г.

Болестта на Крон не е често  разпространена за България и се приема за рядко заболяване.  Еднакво засяга и мъже и жени и може да се появи във всяка една възраст. Най-често със заболяването се диагностицират млади хора на възраст между 15 и 40 години. По данни на Националният регистър на пациенти с Крон в България, средната възраст на диагностициране със заболяването в страната ни е около 37 години.

Болестта често започва да се развива бавно, без силно изразени симптоми.

Заболяването е хронично, рецидивиращо, което означава, че при тези пациенти болестта не може да мине без подходящото лечение. Неоткрито и нелекувано на време, води до тежки усложнения. Протичането може да бъде леко или тежко с периоди на засилено възпаление в стомашно-чревния тракт. Често периодите на изостряне на болестта  могат да бъдат последвани от периоди на ремисия, в които е възможно да не се наблюдават изобщо симптомите на заболяването. Често релапсите (обострянията) са непредсказуеми и мъчителни за тези, които страдат от тях. Експертното лечение на болестта на Крон е важно в дългосрочен план, за да се избегнат значителни дългосрочни усложнения.

Симптоми

Алармиращите симптоми, които показват, че може да имате възпалителни заболявания на червата и е добре да се насочите към специалист са :

• Чести или постоянни пристъпи на диария
• Наличието на кръв или слуз в изпражненията
• Болка при дефекация
• Коремни спазми и болка, локализирана в областта на пъпа

Други симптоми, които се свързват с болестта на Крон:

• Обща отпадналост и умора
• Загуба на апетит
• Рязко отслабване
• Нощно изпотяване
• Нарушение в менструалния цикъл при жените
• Висока температура

Опитът показва, че самолечението или очакването симптомите да минат от само себе си са неефективни и най-често водят до влошаване състоянието и значително по-неблагоприятни последици в сравнение с навременното установяване на болестта и нейното лечение. Колкото по-рано се диагностицира пациента, толкова по-леко и ефективно е лечението му.

Ако имате симптоми които съвпадат с някои или всички от изброените по-горе, то най-добре е да не оставяте във времето и да се консултирате със специалист възможно най-бързо!

До голяма степен причините за възникване болестта на Крон остават неясни. Приема се, че ежедневният стрес и храната, която се консумира са фактори, който могат да изострят болестта, но не са определящи за възникване болест на Крон. Според някои изследвания генетичната предразположеност и наследствените фактори имат отношение към появата на болестта. Много по-голяма е вероятността да възникне болест Крон в случаите, в който има родственик по първа линия (родител, дете, роднина) също страдащ от възпалително чревно заболяване.

Друг фактор, който си приема, че допринася за отключване на болестта е околната среда. Заболяването е най-често срещано сред хора от европейски произход; значително повече в развитите страни, отколкото в неразвитите; в градските, отколкото в селските райони; в по-студените, северни държави, отколкото в южните, с по-топъл климат.

Често болестта на Крон се бърка с улцерозен колит /УК/. И двете заболявания са от групата на автоимунните възпалителни чревни болести. За това е важно да се отбележи, че улцерозния колит представлява друг вид заболяване на червата. Симптомите им са сходни, но областите от храносмилателния тракт, които засягат са различни.

Болестта на Крон най-често засяга терминален илеум – крайната част от тънките черва разположена в долната дясна област на корема и началото на дебелото черво, но при по-тежките форми може да засегне и всяка част от храносмилателния тракт като се започне от устата и се стигне до ануса. За разлика от болестта на Крон, улцерозният колит се ограничава до дебелото черво.

Болестта на Крон причинява възпаление както в повърхностните, така и в по-дълбоко разположените слоеве на чревните стени най-често на тънките черва, при което се формират язвени изменения. При остра форма на заболяването е възможно да се наруши целостта на чревната стена и да се образува канал (фистула) между съседни чревни бримки, между тънкото черво и други, разположени в съседство органи или перфорация. Тук идва и другата разлика с улцерозният колит, при който възпаленията са ограничени единствено в чревната мукоза.

Специфично за болестта на Крон е, че тя може да засегне разпръснати области на червата, мозаично,  оставяйки някои области нормални и непроменени, докато при УК възпалителните промени започват от ректума, засягайки само него или ректума в едно с другите отдели на дебелото черво без оставяне на незасегнати зони от лигавицата.

Лечение

Лечението на болестта на Крон е много специфично и продължава през целият живот на пациента. Използват се кортикостероидни препарати, имуномодулатори, антибиотици, пробиотици, диетолечение. В последните години успешно се прилага и биологичната терапия.

Схематично групите лекарства за лечение на болестта на Крон, могат да се разделят на:

– група противовъзпалителни средства известни като 5-ASAs . Към тях спада Месалазин с  търговското наименование Salofalk, който се предлага в таблетки по 500 мг., гранули по 1000 мг и 3000 мг., реинбурсира се от НЗОК на около 50 процента. Препарата се използва за лечение на дебелочревната форма на болестта на Крон поради това, че активната съставка се отделя в дебелото черво обусловено от специфичното ph в лумена. Друг препарат от групата на 5-ASAs, който се използва за лечение на тънкочревната форма на болестта е пак Месалазин, но при него активната съставка се отделя в тънкото черво пак поради специфичното ph. Търговско наименование е Pentasa. Предлага се в таблетки по 500 мг., рапид форма и пролонгирана форма. В България препарътът не е регистриран и не се продава.

– група на кортикостероидите. Това е така нареченото стероидно лечение , което се използва при двете форми на заболяването, за овладяване на релапсите /обострянията/ и индуциране на ремисия. Препаратите имат системно действие, което означава, че повлияват много органи и системи от човешкият организъм, поради което са известни със своите много странични ефекти. Сравнително пречистен от системен ефект е лекарствения препарат Буденозид , търговско наименование Budenofalk, реинбурсиран от НЗОК на около 50 процента.

– група на имуномодулаторите. Те подтискат отговора на имунната система на организма спрямо клетки, които биха могли да предизвикат възпаление в храносмилателната система. Най-често използваният препарат от групата и с най-много опит на лекарите в България е Имуран. Назначава се най-често в комбинация с медикаменти от другите групи за индуциране и поддържане на ремисия.

– биологични лекарства. Това е сравнително ново лечение на редица автоимунни заболявания, към които спада и болестта на Крон. В България се използват предимно два медикамента, реинбурсирани на 100 процента от НЗОК .

Първият е Аделимумаб с търговско наименование Humira инжекционна форма , прилага се подкожно по схема, това е селективно имуноподтискащо средство, съдържащо като активно вещество човешко моноклонално антитяло. Моноклоналните антитела са протеини, които разпознават и се свързват с други специфични протеини от човешкото тяло. Аделимумаб се свързва с тумор некрозис фактор алфа- TNF α, който е наличен в повишени нива при възпалителни заболявания като полиартикуларен ювенилен идиопатичен артрит, артрит, свързан с ентезит и болестта на Крон.

Вторият, Ведолизумаб, продаван с търговското наименование Entyvio. Това е моноклонално антитяло, което се свързва с интегрин LPAM (alpha 4  beta7), поради което се нарича антиинтегрин и води до чревно-селективна противовъзпалителна активност.

Като част от нормалната имунна система левкоцитите са програмирани да се струпват в различни части на тялото, като определени левкоцити са програмирани да се насочват към червата. При хората страдащи от болестта на Крон, твърде голям брой левкоцити преминават към червата, което предизвиква възпаление. Чревно-селективната терапия  с ведолизумаб (Ентивио)  действа като блокира придвижването на тези левкоцити в червата, което намалява степента на възпаление.

– хирургично лечение. При тежка или неподдаваща се на лечие форма на болестта на Крон е възможно да се наложи хирургическо отстраняване на част от червата.

– терапията с алогенни мезенхимни стволови клетки. Това е сравнително нова терапията в лечението на комплексните перианални фистули при болестта на Крон. Използваният медикамент е Darvadstrocel с търговско наименование Alofisel.

Дарватстроцел съдържа експандирани мастни стволови клетки, които имат имуномодулаторни и противовъзпалителни ефекти върху местата на възпаление. Аналните фистули обикновенно се представят като фисури, проникващи в чревният лумен и перианалната кожна повърхност, като се характеризират с локално възпаление, обострящо се от бактериални инфекции и фекално замърсяване. В зоната на възпаление има инфилтриране с активирани лимфоцити и локално освобождаване на възпалителни цитокини. Възпалителните цитокини, особено IFN –γ (интеферон гама), освобождавани от активирани имунни клетки, активират приложените за лечение стволови клетки. След като бъдат активирани, те нарушават пролиферацията на лимфоцитите и по този начин намаляват освобождаването на про-възпалителни цитокини. Тази имунорегулаторна дейност подтиска възпалението, което може да позволи на тъканта около фистулният канал да заздравеe. Препарата се прилага локално (перианално) от подготвен с опит в лечение на комплексни фистули лекарски екип.

Лечението на болеста на Крон е уместно да се извършва от гастроентеролози , експерти с опит в IBD патологията!

Материалът Болест на Крон е публикуван за пръв път на Д-р Емилиян Велев, гастроентеролог - Официален сайт.

Бактерията Хеликобактер пилори е открита през 1982 г. от Маршал и Уорън, които по-късно, през 2005 г., получават Нобелова награда за медицина.

Тя е устойчива на киселата среда в стомаха и заразяването може да стане по фекално-орален механизъм, тоест с общи прибори, чаши и неспазване на лична хигиена. Предаването би могло да се осъществи и по въздушно-капков път при целувка, кихане, кашляне. При попадане в стомаха бактерията започва да отделя ензими, които спомагат за развитието й. В това число е ензимът уреаза, който неутрализира солната киселина до амоняк, което от своя страна води до още по-голяма секреция на солна киселина в стомаха. Това уврежда стомашния епител, което би могло да доведе до:

• остър или хроничен гастрит,
• язвена болест 
• аденокарцином и  МАЛТ лимфом на стомаха.   

Въпреки че причините за МАЛТ лимфомите и други туморни заболявания е все още неизвестна, се счита, че има връзка между някои автоимунни заболявания и МАЛТ, както и между инфекцията с Хеликобактер пилори. Доказателство за това е фактът, че бактерията може да бъде открита в над 90% от пациентите със стомашен лимфом. Ерадикацията на Хеликобактер пилори води до ремисия на лимфома в голям процент от случаите и се наблюдава рецидив след повторно заразяване.

Заразяването може да стане още в детска възраст, като при голяма част от пациентите протича безсимптомно за дълъг период от време. Възможно е да не се проявят никакви клинични симптоми.

Според СЗО, 60% от хората по света са носители на бактерията Хеликобактер пилори. Инфeĸция c Xeлиĸoбaĸтep пилopи ce нaблюдaвa пpи oĸoлo 10 % oт дeцaтa пoд 12 гoдини, пpи 20 % oт xopaтa пoд 40 гoдини и пpи пoлoвинaтa нaceлeниe нaд 60 гoдини.

 Най-важни и интересни научни факти за Хеликобактер пилори:

• Бактерията е основната причина за развитието на гастрит, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника. Международната агенция за изследвания на рака (IARC) класифицира Хеликобактер пилори като канцероген от клас I при хората. Тя е способна да предизвика каскада от автоимунни реакции.
• Хеликобактер пилори влияе също и на външния ни вид. Учените откриха връзката на тази бактерия с много кожни заболявания: атопичен дерматит, акне, розацея, псориазис и много други дерматологични и системни заболявания.
• Предава се по контактно-битов път: чрез чаши, лъжици и целувки, както и по фекално-орален (болест на мръсните ръце). Освен това, ако тази бактерия се открие в някой от членовете на семейството, много е вероятно останалите също да се заразят.
• Бактерията с право се счита за една от най-упоритите. Хеликобактер пилори има много „вродени” степени на защита (фактори на патогенност)- отделя уреаза и редица други ензими, които я предпазват от агресивната среда на стомаха и е в състояние да образува микробни биофилми, които я защитават от въздействието на антибиотиците и имунните защитни механизми на организма.
• Освен това Хеликобактер пилори е многолика. Открити са много щамове на тази бактерия, всеки от които има свой „характер” и поведение. Някои могат условно да бъдат класифицирани като относително „спокойни”, докато други са много агресивни.
• Важно е да се отбележи, че Хеликобактер пилори изисква комплексно лечение. Към днешна дата са разработени няколко ефективни режима на ерадикационна терапия, които комбинират използването на антибактериални средства и лекарства, влияещи върху секрецията на солна киселина. Курсът на лечение задължително включва контрол върху начина на живот на пациента – щадяща диета, пълно спиране на тютюнопушенето и алкохола, и намаляване нивата на стреса.
• Наскоро се появиха щамове на Хеликобактер пилори, които са устойчиви на антибиотиците, използвани в стандартните схеми на лечение. Пациентите с тази форма на инфекция се нуждаят от индивидуални схеми на лечение и персонализиран подбор на лекарства.

Кои са изследванията за установяване на Хеликобактер пилори:

       1. Изследване на антитела / IgA  и IgG/ от кръв – желателно е да се изследват едновременно и двете антитела преди и след лечението. Серологичните тестове за IgА показват остра или реинфекция с причинителя. Антителата от този клас имат по-кратък полуживот и затова стойностите на H.pylori IgA след лечение се променят по-бързо в сравнение с тези на H. pylori IgG. Резултатите подпомагат клинициста за хода на заболяването и терапията.

     2. Изследване на антиген от фецес / фекален антигенен тест за хеликобактер пилори/. Тестът се основава на детекция на антигена за НР с помощта на поликлонални антитела. Той е високочувствителен и специфичен за диагностиката на HР-инфекция. Използва се основно за преценка на ефекта от ерадикацията (лечението), но може да се използва и при начална диагностика. Препоръчително е пациентът да се тества на 4- тата седмица от лечението.

    3. Дихателният тест с урея. Този тест почива на принципа, че H.pylori със своя ензим уреаза разгражда предварително белязан с въглерод урея, отделя се въглероден диоксид с маркирания въглерод, който може да бъде открит в издишания въздух. Нормално стомахът не произвежда уреаза и такава реакция е възможна само при инфекция с H.pylori. За точността при изследването трябва да се спазят предварително от пациента следните условия:

• Да не е взимал антибиотици най-малко 1 месец
• Да не е пил две седмици лекарства от групата на инхибитори на протонната помпа
• Да не е пил лекарства от групата на Н-2 блокерите един ден преди изследването.

Провежда се сутрин, на гладно, не трябва да се пие вода, желателно е и да не се пуши преди теста

 4. Хистологично изследване – осъществява се след ендоскопска процедура /гастроскопия/ и вземане на материал от стомашната мукоза /биопсия/. Провежда се от лекар патоанатом /патолог/ чрез специфична обработка и оцветяване на препарата и микроскопско обследване.

Лечение на Хеликобактерната инфекция- ерадикация

В различните национални консенсуси съществуват минимални различия относно индикациите за лечението на различните заболявания, предизвикани от HP

В целия свят съществува пълно съгласие, че ерадикирането на инфекция с HP при язвена болест предпазва от нова поява на язва без никакво антисекреторно лечение. Доказано е, че ерадикирането на инфекция с HP при болни с язвена болест значително намалява финансовите средства за лечение на заболяването. Поради това сега се приема, че ерадикирането на инфекция при болни със стомашна и дуоденална язва е абсолютно наложително.

Ерадикирането на инфекция с HP предизвиква ендоскопско и хистологично подобрение, както и намаление на тумора при 50 до 80% от болните с MALT лимфом на стомаха I стадий. Поради тази причина ерадикирането на инфекцията при тези болни е метод на избор.

Ерадикирането на инфекция с HP може да повлияе върху развитието и прогресирането на стомашния рак. Не е съвсем ясно какво ще се случи в стомашния остатък след резекция по повод на дистален (антрален) стомашен карцином, но повечето консенсусни схеми приемат, че ерадикацията на инфекцията след стомашна резекция е задължителна.

Ерадикирането на инфекция с HP при атрофичен гастрит без пълна атрофия на стомашната лигавица води до подобрение на хистологичната находка.

ТЕРАПЕВТИЧНИ СХЕМИ ЗА ЕРАДИКИРАНЕ

Тройната комбинация от инхибитор на протонната помпа (ИПП) и два антибиотика за 7 – 10 дни е метод на избор за ерадикиране на инфекция с HP.

СТАНДАРТНО ЛЕЧЕНИЕ ПРИ ИНФЕКЦИЯ С HP

Първи вариант:
– Clarithromycin 2 х 500 mg
– Amoxicillin 2 х 1000 mg

Втори вариант
– Clarithromycin 2 х 500 mg
– Metronidazole 2 х 500 mg
Продължителност на лечението: 7-10 дни.

Винаги в комбинацията се включва стандартна доза ИПП 2 пъти дневно /Еsomeprasole  2 x 20 mg или  Rabeprasole 2 x 20 mg или  Lansoprazole 2 x 30 mg/.

Тези препоръчани антибиотици не трябва да се заменят с други представители от групата на макролидите, пеницилините или нитромидазолите (с изключение на Tinidazole вместо Metronidazole).

Неусложнената дуоденална язва не изисква продължение на лечението с антисекреторни медикаменти след 7–10 дневен курс на ерадикиране. При язва на стомаха, при дуоденална язва след кръвоизлив, при големи дуоденални язви с размер над 20 мм и при дуоденални язви с тежък перидуоденит след ерадикационно лечение от 7–10 дни се провежда антисекреторно лечение за още 4 седмици, след което се извършва ендоскопски контрол за доказване заздравяването на язвата и контрол на ерадикацията.

Комбинацията ИПП + Clarithromycin + Amoxicillin предизвиква по-рядко резистентност към кларитромицин, отколкото режимът ИПП + Clarithromycin + Metronidazole.

Практически за ерадикиране на инфекцията могат да се използват двете терапевтични комбинации, като в момента се предпочита комбинацията ИПП+ Clarithromycin + Amoxicillin.

Комбинацията ИПП/+ Amoxicillin + Metronidazole дава по-ниска ерадикация с 10%, поради което не се препоръчва.

Алтернативно на Маастрихтския консенсус, напоследък са популярни „Италианските критерии“. Те предлагат секвенциална терапия като първа линия на лечение, последвана от тройна комбинация, съдържаща levofloxacin като втора линия.

Секвенциалният режим включва като първа линия на лечение двойна терапия с ИПП и амоксицилин два пъти дневно през първите пет дни и след това тройна терапия с ИПП, кларитромицин и тинидазол (всички два пъти дневно) за останалите пет дни:

Комбинация от: 1 – 5 ден
– ИПП/Esomeprasole/ 2 х 20 mg дневно
– Amoxicillin 2 x 1000 mg

От 6-10 ден
ИПП/Esomeprasole/ 2 х 20 mg дневно
– Clarithromycin 2 x 500 mg
– Tinidazole 2 x 500 mg

При неуспех, като втора линия се продължава с тройна комбинацията с левофлоксацин за период от 10 дни, която включва:

-левофлоксацин 2 х 500 mg,

-амоксицилин 2 х 1000 mg

-ИПП//Esomeprasole/ 2 х 20 mg дневно

Степента на ерадикация на ХП след първата линия на лечение е 92%, след втората линия – 75%, а общо след двете линии на лечение – 98% .

В последните години се опитва приложение и на пробиотици в лечебната схема за ерадикация на ХП. Сами по себе си те не са достатъчно ефективни, но прибавени към антибиотичната терапия намаляват нейните странични ефекти, особено антибиотик-асоциираната диария.

След втория неуспешен опит за ерадикиране задължително трябва да се изследва микробиологично (след взимане на биопсия) чувствителността на HP към различни антибиотици (вторична резистентност). Терапевтичният подход се определя в зависимост от резултата от микробиологичното изследване.

Неуспешната терапевтична схема никога не трябва да се повтаря!

Материалът Хеликобактер пилори е публикуван за пръв път на Д-р Емилиян Велев, гастроентеролог - Официален сайт.

Колоноскопията е медицинско изследване, което позволява оглед  на вътрешността на дебелото черво /колон/ и крайните части на тънкото черво /терминален илеум/ на дисплей /екран/.
По време на изследването се оглеждат внимателно всички части на дебелото черво.
Използваният ендоскопски апарат се нарича колоноскоп.

Процедурата се нарича долна ендоскопия, защото това е метод за оценка на долната част на храносмилателната система. 

Какво представлява апаратът колоноскоп?

Най-важната част на апарата е лесно огъваща се тръба /маркуч/,  която се въвежда през ануса на пациента. Върхът на тръбата може да се движи във всички посоки и има отвори за светлина, камера и различни инструменти.

В другия край на апарата подобно на гастраскопа се намира контролна глава, чрез която лекарят управлява всички движения.

Колоноскопът е по-дълъг и по-дебел от гастроскопа . Дължината на колоноскопа е около 2 метра, а дебелината му е като на човешки пръст.

Апаратът осигурява образ на дисплея с висока резолюция, което позволява щателно и детайлно обследване  лигавицата на дебелото черво и крайната част на тънкото черво. Чрез колоноскопия може да се извършват и терапевтични процедури като мукозна резекция и субмукозна дисекция на дебелочревни аденоми/доброкачествени новообразувания-полипи, спиране на кървене от ангиодиспластични участъци или дивертикули.

Кои са частите на дебелото черво? Дебелото черво има няколко части.

При започване на колоноскопия пациентът лежи на лявата си страна върху операционна маса, а лекарят въвежда върха на тръбата през ануса. В тази област има 2 кръгли мускула /сфинктери/ – външен и вътрешен. Следващата част е право черво /ректум/ преминаващо в ободно черво /колон/, което има следните отдели: сигмоидно черво /сигма/, низходящо черво /колон десценденс/, лява извивка /флексура лиеналис/, напречно черво /колон трансверзум/, дясна извивка /флексура хепатика/ и възходящо черв /колон асценденс/. Последната част, която се достига при колоноскопия е сляпото черво /цекум/. Тук се намира клапа, наречена Баухиниева, свързваща дебелото с тънкото черво, както и отворът на апендикса. Мускулният слой на дебелото черво има характерни особености, които са причина за формиране на структури наречени тении и разширения /хаустри/. 

Най-честите причини за провеждане на колоноскопия са:

• Откриване на причината за оплакванея от коремна болка, подуване и дискомфорт 
• Откриване на причината за диария с по-голяма давност /хронична/
• Откриване на причината за наличната кръв в изпражненията
• Откриване на източник на кървене при данни за анемия с неуточнена причина
• Контролно изследване след вече отстранени полипи или тумори

Във всички развити страни колоноскопията се използва като метод за скрининг. Това е профилактично провеждане на ендоскопското изследване на определени възрастови групи от населението без те да имат субективни оплаквания. Целта на скрининговите ендоскопски изследвания е ранно откриване на предикторите на злокачествени заболявания- дебелочревни аденоми /полипи/, които прогресират в карциноми с времето.

Какво трябва да знаем преди провеждане на колоноскопия :

Колоноскопията в повечето случаи се провежда в болнични условия, извършва се с пълна анестезия /упойка/ на пациента.

Преди изследването пациентът трябва да е прочел и да е подписал специален документ, наречен „Информирано съгласие“. В него са описани всички ползи и рискове, свързани с колоноскопията.

Документът „Информирано съгласие“ е стандартен и се дава на всички пациенти, желаещи да се изследват.

В денят преди провеждането на колоноскопията се извършва подготовка- почистване на дебелото черво от хранителните остатъци чрез прием на специални очистителни вещества. Най-използваните към момента са Ендофалк и Фортранс. Това са прахообразни агенти , които се разтварят в 3 или 4 литра вода , изпиват се бавно и равномерно от пациента в продължение на 4 часа. Обикновено подготовката /пиенето на очистителният разтвор/ започва от 13 часа на обяд и продължава до 17 часа следобед в денят преди колоноскопията. Ефекта от приема на очистителното е поява на обилна водниста диария, осигуряваща добро почистване на дебелото черво. Процедурата по почистването на дебелото черво се понася добре от пациентите, няма странични ефекти дори и при пациенти със сърдечни заболявания и артериална хипертония, защото подготвеният разтвор на очистителното не се резорбира от организма, а действа само на ниво чревна лигавица.

В денят на подготовката не се приема храна от сутринта през целият ден , позволява се само прием на вода !

При недобра подготовка по почистването- неизпиване на цялото количество очистителен разтвор, прием на храна или течности различни от вода в денят преди колоноскопията- силно се затруднява провеждането на изследването поради нарушена визуализация и технически проблеми по въвеждането на ендоскопа от налични хранителни остатъци, смивни води в лумена на дебелото черво. Ето защо е въпрос на лична отговорност на пациента стриктното провеждане на процедурата по почистването, за да бъде информативно изследването- качествен оглед и поставяне на точна диагноза !

В денят на колоноскопията не се приема и вода преди провеждане на изследването!

Материалът Колоноскопия е публикуван за пръв път на Д-р Емилиян Велев, гастроентеролог - Официален сайт.

Нарича се още и горна ендоскопия, защото се оглежда горната част на храносмилателната система. 

Гастроскопията позволява директно наблюдение на вътрешната част на изследваните органи.
Така се откриват различни болести или се отхвърля тяхното наличие.

Използваният апарат се нарича гастроскоп или по-общо ендоскоп. Той има няколко съставни части:

• Работна част – приличаща на маркуч, която се въвежда през устата на пациента. Дължината е около 1 метър, а диаметъра – под 1см (по-тънък от човешки пръст). Вътрешността на тази част съдържа различни канали за подаване на светлина и въздух, за аспирация, за въвеждане на инструменти. Чрез въвеждане на различни инструменти се извършват множество процедури – вземане на тъкан за микроскопско изследване (биопсия), спиране на кървене, изрязване на полипи и др.
• Ръкохватка с винтове и бутони – чрез която лекарят управлява движението на апарата и извършва нужните манипулации.
• Кабел за свързване към видео екран

Гастроскопът е изключително гъвкав и може да се насочва във всички посоки. Това дава възможност за пълен оглед на органите като в същото време осигурява комфорт на пациента.

Кога се провежда гастроскопия ?

1. ДИАГНОСТИЧНА ГАСТРОСКОПИЯ

• Откриване на причината за наличните оплаквания – остра и хронична коремна болка, горна диспепсия, основна и първа процедура при уточняване на анемичен синдром с неясна етиология, вземане на материал от лигавицата на огледаните органи /биопсия/ за патоанатомичен анализ за наличие или отсъствие на Хеликобактер пилори, атрофия и метаплазия на лигавицата, за установяване дали са доброкачествени или злокачествени установените полипоидни надигания на мукозата и туморни формации, установяване на кървене от горен гастроинтестинален тракт, за проследяване на състоянието при вече известно заболяване и др. 

2. ТЕРАПЕВТИЧНА ГАСТРОСКОПИЯ

• Провеждане на ендоскопско отстраняване /полипектомия / на полипи, ендоскопско връзково лигиране на варици на хранопровода, аргон-плазмена деструкция на апластични зони от лигавицата, поставяне на хранопроводни и билиарни протези , провеждане на ендоскопска хемостаза /спиране на кървене/, провеждане на ендоскопска ехография /ехо-ендо/ и вземане на биопсия от черен дроб и панкреас ,  трудни за перкутанен достъп и др.

Кога не трябва да се извършва гастроскопия?

 Гастроскопия не трябва да се извършва, ако пациентът не е запознат с ползите и рисковете от изследването и ако не е подписал документ, наречен „Информирано съгласие“.

„Информирано съгласие“ е документ, който подробно описва как рутинно протича процедурата, какви са рисковете и усложненията свързани с нея и какво се очаква от пациента преди, по време и след изследването.

Гастроскопията е рутинно и сравнително безопасно изследване, протичащо почти без усложнения при спазване на индикациите и контраиндикациите за неговото провеждане.

Гастроскопия не е уместно да се провежда при анамнеза за прием на антикоагуланти или антиагреганти /лекарства разреждащи кръвта/  от пациента до 3 дни след спиране на употребата им, бронхиална астма в момент на пристъп, не контролирана медикаментозно епилепсия, остри възпалителни заболявания на белите дробове- хроничен обострен бронхит, бронхопневмония, остър миокарден инфаркт, мозъчен инсулт и др.

Гастроскопията се провежда на гладно.

Пациентът не трябва да е приемал:

• храна – поне 8 часа преди процедурата.
• вода или течности поне 2 часа преди провеждане на изследването.

При провеждане на изследването в сутрешен час, то не приемайте никаква храна след 20ч. предходната вечер.

При провеждане на изследването в следобеден час,  попитайте лекаря за подробни инструкции относно приема на храна и вода.

Наличието на остатъци от храна в стомаха по време на изследването е рисков фактор за аспирация към дихателните пътища и невъзможност за оглед и интерпретация на изследваните органи.

Какви са възможностите за упойка?

Диагностичното ендоскопско изследване на горен гастроинтестинален тракт не е болезнена процедура! Провеждането на гастроскопия без упойка е възможно при всеки пациент с изключение на деца до 18 г.

През последните години се наложиха тенденции за провеждането и с анестезия поради следните предимства:

• осигуряване на комфорт на пациента -липса на неприятен спомен от процедурата, страх по време на провеждането и .
• комфорт на екипа провеждащ изследването- липса на неволните движения на пациента, затрудняващи изследването, липса на вегетативните реакции на вътрешните органи по време на провеждането, осигуряване на по-добра среда за щателен оглед и интерпретация на образите .

При провеждане на терапевтични процедури общата анестезия е задължителна !

Материалът Какво е гастроскопия, кога е нужно да се прави? е публикуван за пръв път на Д-р Емилиян Велев, гастроентеролог - Официален сайт.